Историята на бокса е пътешествие от суровата бруталност до прецизната „сладка наука“ (The Sweet Science). Това е спорт, който тества не само мускулите, но и духа, волята и интелекта.

Боксът е един от най-старите спортове в историята на човечеството. Първите свидетелства за него (под формата на релефи) датират от шумерската цивилизация (преди около 5000 години) и древен Египет.

Истинският си „дом“ обаче боксът намира в Древна Гърция. Той става част от Олимпийските игри през 688 г. пр.н.е. Тогава мачовете са били много по-различни. Нямало е категории. Малкият се е бил срещу големия. Нямало е рундове. Битката е продължавала, докато единият не се предаде или не изпадне в безсъзнание. Вместо омекотени ръкавици, атлетите са увивали ръцете си с кожени ремъци (himantes). Римляните по-късно добавят към тях метални шипове и олово (cestus), превръщайки бокса в гладиаторска битка на живот и смърт.

След падението на Рим боксът потъва в забрава, за да се възроди в Англия през 17-ти век. Първите мачове са били „bare-knuckle“ (с голи костици) и често са приличали повече на уличен бой с елементи на борба.

Има два големи преломни момента в историята на бокса. Свързани са с изменения на стария  и изготвянето на нов съвременен боксов правилник.  Правилата на Лондонския ринг (1838 г.) забраняват хапането и ударите под кръста, но борбата все още е разрешена. По-късно идват Правилата на Маркиз Куинсбъри (1867 г.). Това е раждането на модерния бокс. Те въвеждат задължителни ръкавици, 3-минутни рундове с 1 минута почивка, 10-секундното броене при нокдаун и забрана на борбата и хвърлянията.

Днес боксът е високотехнологичен спорт, в който стратегията е толкова важна, колкото и силата. Той се дели на две основни направления:

Аматьорски (Олимпийски) бокс

Целта при аматьорския бокс е натрупване на точки чрез чисто пласирани удари. Обикновено, мачовете продължават 3 рунда по 3 минути. Използват се потници и (често при по-младите) предпазни каски. Ръкавиците са по-обемни, за да намалят риска от травми.

Професионален бокс

При профи бокса, целта е доминация, зрелище и често – нокаут. Продължителността на мачовете тук е от 4 до 12 рунда. Не се използват каски и потници. Ръкавиците са по-малки и „по-твърди“, което прави ударите много по-опасни.

Федерации и титли

В професионалния бокс не съществува единна управляваща организация (като FIFA във футбола), което често създава объркване. Има четири основни организации, чиито титли се считат за „световни“:

• WBC (World Boxing Council) – вероятно най-престижната зелена титла.

• WBA (World Boxing Association).

• IBF (International Boxing Federation).

• WBO (World Boxing Organization).

Когато един боксьор притежава всичките четири пояса в своята категория, той се нарича „Неспорен шампион“ (Undisputed Champion).

1.  Удари веднъж, остани неударен, вместо удари десет пъти, ударен веднъж.

2. В живота бъди честен човек, а в бокса лъжец.

3. Основата на бокса е в краката.

4. Повече пот в тренировките, по-малко кръв в боя.

5. Закон на трите "П"-та: Постепенно, Постоянно, Последователно.

6. Играй, заради самата игра, а не за победата или крайния резултат.

7. Здрав дух в здраво тяло.

8. Усърден труд, посветеност и сила на волята са ключа към успеха!

9. Прави, каквото трябва, да става, каквото ще.

10. Мачкай, за да те уважават!