От прав гард изпъваме ръката право напред, като завъртаме юмрука и нанасяме удар с кокалчетата на показалеца и средния пръст. Лакатят не трябва да се показва отстрани, защото ударът става явен и предвидим. 

Левият прав в главата е основният и най-масов удар в бокса. Повечето комбинации започват именно с ляв прав и това не е случйно. Той е подготвящ атаката удар от далечна дистанция, като атаката може да продължи по много начини. Ляв прав в главата може да бъде изпълнен по много начини., някои от които могат да се прочетат по-надолу в статията.

Освен, че е най-честия удар в бокса, който може да подготвя атаката и да поддържа дистанцията, той може и да контролира боя и диктува темпото и да обърква играта на съперника.

От прав гард изнасяме предния крак леко напред и настрани и приклякаме, като се навеждаме леко настрани. Ударът не е много тежък, но е добра подготовка за удар в главата с дясната ръка. Влиза в състава на много комбинации. Действа объркващо при комбинации в трупа и главата на височини. Подготвящ удар с добър потенциал за развитие на атаката.

Левият прав в трупа е чудесно средство за водене на бой на нива (горе и долу), което често открива пробойни в защитата на противника. Когато атаката е на нива, често съперника бива открит или се открива в послетствие.

Освен като средство за нанасяне на удар, левият прав в трупа е чудесно средство за финтиране на противника, особено когато бъде придружен с поглед в предполагаемата зона на удара.

От прав гард правим крачка напред и леко в странии и догонваме предния крак със задния. Във финалната позиция, трябва тежестта на удара да се преквърли към предния крак, като предния крак остава на цяло стъпало, а задният на пръсти. Удря се с кокалчетата. Често срещана грешка е да няма коридор между предния и задния крак – т.е. краката да са в една линия. Затова и крачката на предния крак трябва да е не само напред, а и леко в страни. За да може ударът да бъде дълъг, тежък и точен е необходима добра ротация в таза и добро разположение на краката и да не се стигне до увисване. Това е причина някои от треньорите да предпочитат да държат левия и десния прав в една лапа. Когато се удря в една точка, краката на боксьора свикват да се подреждат правилно без да се получава увисване, престъпване или кръстосване на задния крак зад предния. 

Десният прав в трупа е аналогичен на десния в главата, като отличителни черти са това, че има приклякане и навеждане към предния крак. Задния крак стои на едно място и не се придвижва напред, както десния прав в главата. Десният прав в трупа е добър прийом за изкарване на въздуха на противника, особено в началото на срещата, когато и двамата боксьори са свежи. Нарушаването на дишането  води до преумора, което е предпоставка за получаване на удари.

Освен като удар, десният прав в трупа може да бъде използван и като финт за удар. Често тази тактика подготвя заредено лявото в готовност.

Независимо дали удряме десен прав в главата или в трупа, ударът трябва да бъде хоризонтален и с кокалчетата на показалеца и средния пръст.

Един от най-силните и трудни за защита удари, лявото кроше в главата, се изпълнява, след удар с дясната ръка или отклон наляво, или ескиваж наляво. Ръката тръгва от брадата, изнася се леко напред и настрани и с парабола нанася удар върху главата на противника. 

Грешна практика е ръката да тръгва назад преди да удари. Подобно зареждане прави ударът силен, но видим и предвидим. Лявото кроше може да е късо или дълго спрямо дистанцията, но ударът се осъществява с кокалчетата и ръката „пътува“ до целта с пръстите надолу, а не надлолу с външната част на хипотенера на малкия пръст. Ако това стане, съдията може да направи предупреждение или да вземе точка за нечист удар с вътрешната страна на ръкавицата.

Майк Тайсън, Томи Морисън, Дейвид Туа, Джеф Лейси и още много други боксьори използват лявото кроше в главата, като основен инструмент в своята игра.

Ръката се сваля на нивото на гърдите след удар с дясната ръка, отклон наляво или ескиваж, и с парабола тръгва в посока тялото на противника. Най-застрашени зони са черния дроб и слънчевия сплит. Трябва да се внимава палецът да е леко завъртян навън, за да не бъде ударен в лакатя на противника.

При изпълнение на този удар е желателно рамото на водещата ръка да е плъно на брадата и ръката да е леко присвита в лакътя.

Това е може би най-травмиращия удар в трупа, защото нанесен, често попада в зоната на черния дроб, което оказва влияние върху дишането и притока на кръв. Изключително коварен и труден за хващане, лявото кроше в трупа не само може не само да нанесе вътрешни поражения, но и фрактури, счупвания или натъртвания на ребрата. Възстановяването от подобни травми е дълго, а за да влезе отново в залата, боксьорът трябва да се възстановява поне месец, в най-добрия случай. Счупване на ребра може да причини затруднено дишане и вътрешни кръвоизливи.

Дясното кроше в главата е най-естественият начин на човек да засили ръката си към противника. Това е особено валидно в случаите, когато неопитен трениращ влезе в атака. Ръката се изстрелва напред и леко настрани от брадата, без да минава назад за засилка, прави парабола и удря отстрани главата на противника. 

Дясното кроше има дълга траектория и се счита за тромав удар, особено от далечна дистанция. Някои треньори дори го отричат. Въпреки това е мощно оръжие, особено за близкия бой. Обикновено се използва като завършващ (довършителен) удар, но може да се използва почти по всяко време в близкия бой.

Добре е, когато се изпълнява, дясната ръка да не пада много ниско. При изпълнение, трябва да се пренесе по-голямата част от тежестта на задния към предния крак, но без да се увисва.

Тук, от прав гард, ръката се сваля на нивото на гърдите и директно тръгва с парабола към тялото на противника. Застрашени зони за диафрагмата и слънчевия сплит. Заедно с десния прав и десния ъперкът, трите удара се използват умело при противоборство с обратния гард.

Дясното кроше в трупа е мощен удар, не само защото се удря със силната ръка, а защото траекторията на удара е по-дълга. Особено ефективен е в близкия бой. Участва в много комбинации. Рядко се използва като единичен удар, макар да е чудесен power shot.

Тъй като траекторията на удара е дълга, не е желателно да бъде използван от далечна дистанция в началото на атаката. Рискът да бъде получено ляво кроше в брадата е прекалено голям. 

От прав гард, обикновено след удар, но не задължително, юмрукът се сваля леко надолу, не по-ниско от нивото на гърдите, и директно се изстрелва напред. Удря се с кокалчетата на показалеца и средния пръст, но особеното е, че за да бъде скрит и да не се вижда, ъперкъта се нанася странично (с тясната страна на ръкавицата). Така нанесен, ъперкът в главата е доста по-труден за забелязване, особено когато се използва в комбинация. 

Макар да няма такова усукване в тялото, в състава на левия ъперкът в главата също участват мускулите на кръсто-коремната област, не зависимо, че по-голямата част от удара се пада на рамото и мускулите на ръката.

След удар, отклон или ескиваж, ръката се сваля на нивото на гърдите и тръгва директно към тялото на противника.  Целта е ударът да мине между лактите на противника, поради което палецът на ръката трябва да бъде прибран.

Особено важно при изпълнението на ляв ъперкът в трупа  е лявото рамо да покрива брадата. Особено опасен удар е за боксьора, който го използва, защото често се открива за дясно кроше.

Макар и ефективен, левият ъперкът в рупа е рискован удар. Много трябва да се внимава с него. Някои треньори дори го избягват, като предпочитат да използват на лапи по-безопасни комбинации или такива, при които рискът за получаване на удар е по-малък.

Аналогично на левия ъперкът в главата, юмрукът при деския ъперкът в главата се сваля на нивото на гърдите, но не по-ниско от това, и се изстрелва директно към главата на противника. Отново се нанася, когато страничната част на кутрето е обърната директно към противника, за да бъде по-прикрит. 

Както дясното кроше в трупа, така и десния ъперкът в главата е тромав удар, поради дългата дистанция, която му е необходима. И тук, рискът за получаване на ляво кроше е значителен, поради което не е препоръчително атаката да започва с десен ъперкът в главата. Ако все пак това е някаква тактика, може да се направи като контраатака на ляв прав чрез отклон на ляво.

Десният ъперкът в главата е страхотно оръжие за близкия бой. В близкия бой умело може да се използва заедно с крошетата и трудно се забелязва от противника, когато той е застанал във фронтална стойка.

Десният ъперкът в тупа се изпълнява като свалим удрящата ръката не по-ниско от нивото на гърдите и диретно напред изпъваме ръката, все едно мушкаме. Ударът е силен, но лесен за виждане. По тази причина е желателно да се подготви в комбинация, освен ако дистанцията не е близка.

Десният ъперкът в тупа е едно чудесно оръжие в близкия бой, а в далечната дистанция е особено ефикасен при борба с обратен гард. Трябва да се внимава от лявото кроше на противника, поради голямото разстояние при бой от далечна дистанция.